Първият вкус, които опитват бебета след раждането си е сладкият – вкусът на млякото. От тук могат да възникнат трудности при приемането на останалите вкусове и да се усложни периода на преходно хранене. Затова държим сладкото под внимание и контрол още от етапа на захранване.
Има една специфична група храни с многообразно предлагане, богата е на енергия, но не носи пълноценност и разнообразие, нужни за здравословното хранене на семейството. Това са десертите, сладките храни, съдържащи предимно въглехидрати и мазнини, но бедни на качествен протеин. Още повече, някои представители на сладкарската промишленост са вредни за най-малките.
Пълното изключване на сладкарските изделия от преходното хранене също е вредно. Децата рано или късно ще ги открият сами, а без да познават ефекта от консумацията им, лесно могат да се подведат по сладкото в моменти, в които не сме до тях и не можем да помогнем. Затова е важно да представим „сладотилищата“, както шеговито ги наричаме в кухнята, с грижа, внимание и личен пример.
Сладотилищата в ежедневието
В ежедневието за предлагането на десерти и други сладки наслади, следваме личния пример. Детето така или иначе ще яде това, което ние ядем. Вкъщи избираме сладотилища, които без угризения ще включим в менюто на детето, когато му дойде времето. Но, докато стигнем до там, се стараем да положим основата с грижа и внимание.
В началото на преходното хранене – захранването, избягваме смесването на сладко и солено. Двата вкуса предлагаме отделно в храненията, например:
На закуска даваме попара със сирене и масло, без да е подсладена.
Плодове предлагаме между храненията и/или непосредствено преди следобедната закуска, която е под формата на крем или каша, леко подсладена.
В останалите основни хранения включваме най-напред соленото като вкус, а в етапа на преходното хранене обогатяваме палитрата от вкусове – кисело, горчиво, люто, според семейните навици и предпочитания.
Избягваме десерт в основните хранения. Не го използваме като стимул, за да изяде детето солените храни. По този начин наблюдаваме развитието на вкусовете и му даваме шанс да опознае храните, без да насърчаваме развиването на предпочитания и нагласи.
Ако искаме да предложим десерт, го правим без условия, като контролираме произхода и съставките. В ранна детска възраст насърчаваме домашно приготвените сладотилища или такива с напълно натурален състав, без рафинирани и хидрогенизирани продукти.
В кухнята, при приготвянето на десерти и закуска, когато сладкият вкус е водещ, залагаме на следното:
Натурални подсладители: фурми, стафиди, банани, минимални количества захар.
Млечните продукти са основа на повечето десерти, както и пълноценен източник на мазнини, затова използваме пълномаслени продукти от най-високо качествено, с доказан произход и добри производствени практики.
Използваните мазнините са само натурални, студено пресовани или добити без химическа преработка. Това са краве масло, зехтин, кокосово масло, студено пресовани мазнини от ядки и семена, тахани.
Рафинираните продукти и хидрогенизираните мазнини са вредни за малките деца. Това са рафинирано олио, маргарин и палмови мазнини, популярни в промишленото производство на сладкарските изделия. Тях не използваме нито в домашната, нито в професионалната кухня и избягваме всякакви продукти, съдържащи ги като съставки.
Пълноценното и разнообразно хранене не изключва сладкарските изделия. Ролята им е да ни носят наслада и да са тази част от семейния ритуал на хранене, когато обръщаме специално внимание на нас и най-близките ни. Те присъстват в малки количества, но са важни за балансираното меню, именно в ролята си на малките удоволствия от живота.
